В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори Учителя.
- Но той прилича досущ на хората - зашушукали ангелчетата около него.
Господ се усмихнал и рекъл:
- Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и е уникален като разработка. От него хората ще учат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това. Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да оцелее и да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.
Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близко до тях и да ги разбира и утешава. Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.
Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.
- Но това е изумително - възкликнали ангелчетата. - И изработката е божествена! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това някакъв недостатък?
- Това не е влага - отвърнал им Господ. - Това са сълзи.
- Сълзи! - зачудили се те. - Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
- Сълзата е израз на радостта и гордостта да бдиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.
Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят... а той да посрещне новите си деца,за да им даде всичко,на което е способен.Тези сълзи....са гениална идея! - възкликнали ангелчетата.
-Да,но не са моя заслуга -отвърнал Създателят.
- Но той прилича досущ на хората - зашушукали ангелчетата около него.
Господ се усмихнал и рекъл:
- Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и е уникален като разработка. От него хората ще учат това, което не знаят и не могат. Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това. Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки един човек, за да оцелее и да се чувства щастлив, ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.
Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, да ги респектира и учи, но и да е близко до тях и да ги разбира и утешава. Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.
Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.
- Но това е изумително - възкликнали ангелчетата. - И изработката е божествена! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това някакъв недостатък?
- Това не е влага - отвърнал им Господ. - Това са сълзи.
- Сълзи! - зачудили се те. - Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?
- Сълзата е израз на радостта и гордостта да бдиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.
Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети. Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят... а той да посрещне новите си деца,за да им даде всичко,на което е способен.Тези сълзи....са гениална идея! - възкликнали ангелчетата.
-Да,но не са моя заслуга -отвърнал Създателят.